ДЕМОГРАФСКО СЪСТОЯНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО

Брой население на общината

Демографските процеси, които протичат в община Ябланица, са характерни както за областта, така и за страната. Намаляването на населението на общината се дължи на ниската раждаемост, отрицателния естествен прираст и миграцията. За периода 2000 - 2011 г. населението на община Ябланица намалява от 7195 души през 2000 г. до 6234 души през 2011 г., като за анализирания период намалението е с 961 души или с 13,4% (фиг.1). За същия период населението на Ловешка област намалява с  34002 души.

 

Фиг.1. Население на община Ябланица към 31 декември за периода 2000-2011 г.

Най-голямо намаление на населението е регистрирано през 2001 г., когато то намалява с 373 души (таблица 1). За периода 2000-2011 г. населението на община Ябланица намалява средно с 1,3 % на година. Средногодишният абсолютен прираст е отрицателен и показва, че населението в общината намалява средно с 87 души. За същия период средногодишният прираст на населението в Ловешка област е 3091 души, а за страната е 71354 души.

Темпът на прираст показва, че населението през целия период намалява, като намалението е най-силно изразено през 2001 г. в сравнение с 2000 г., когато е -5,2 %. Средногодишният темп на намаляване на населението в община Ябланица (-1,3%) е по-нисък от същия показател за Ловешка област, който е

-1,94%. Основните причини за намаляването на населението са отрицателният естествен прираст, миграцията и влошената възрастова структура на населението, динамиката на които ще бъде разгледана в следващото изложение.

 

Таблица 1. Динамика на населението на община Ябланица към 31 декември за периода 2000-2011г.

 

 

Гъстота на населението

 

Населението на Община Ябланица към 01.02. 2011 г. е 6234 души, а на област Ловеч – 141422 души. За Ловешка област е характерна ниска средна гъстота на населението от 34,3 души на кв. км. В рамките на областта най-висока гъстота на населението има община Ловеч – 52,6 души на кв. км. Средната гъстота на населението за страната е 66,4 души на кв. км. Средната гъстота на населението за община Ябланица е 32,3 души на кв. км. и е по-близко до средната гъстота за областта. Между общините в област Ловеч има голяма разлика в гъстота на населението (фиг. 2.).

 

Фиг. 2. Гъстота на населението на област Ловеч към 01.02.2011 г.

 

Структура на населението по възраст, пол и населени места

Населението на община Ябланица се разпределя между 9 населени места, от които 8 са села. Характерно за община Ябланица е, че 55 % от населението се разпределя между селата в общината, а останалото население живее в гр. Ябланица. За периода 2000-2011 г. относителният дял на градското население се колебае около 45%.

През изследвания период населението на град Ябланица намалява от 3192 души до 2884 души през 2011 г. (фиг. 3.), като намалението е с 308 души. За периода 2000-2011 г. населението на град Ябланица намалява средно с 0,92 % на година. Средногодишният абсолютен прираст е отрицателен и показва, че населението му намалява средно с 28 души, като средногодишният прираст на населението в общината е -87 души, в областта е -3091 души, а за страната е -71354 души. Населението на селата от общината също намалява от 4003 души през 2000 г. до 3350 души през 2011 г. За анализирания период населението на селата намалява с 653 души, или с 16,3%.

Фиг. 3. Динамика на населението в община Ябланица за периода 2000-2011 г.

 

Темпът на прираст показва, че населението на град Ябланица за периода 2000-2011 г. намалява, но намалението е най-голямо през 2001 г. в сравнение с 2000 г., когато то намалява с 3,9 % (Таблица 2). Средногодишният темп на намаляване на населението в град Ябланица (-0,92%) е по-нисък в сравнение с общината, който е -1,3% и за областта -1,94%. Анализът на динамиката на населението в селата показа, че най-голямо снижение е налице през 2001 г. (-6,2%) и през 2008 г. (-2,2%). Средногодишният темп на намаляване на населението в селата за периода 2000-2011 г. е -1,6% и е по-нисък в сравнение със същия показател за областта.

 

Таблица 2.Динамика на населението на община Ябланица към 31 декември за периода 2000-2011г.

 

 

Възрастова структура

 

За община Ябланица, както и за областта, е налице процес на демографско остаряване, който се изразява в намаляване на абсолютния брой и относителния дял на населението под 15 години и увеличаване на дела на населението на 65 и повече години. Данните от преброяването на населението през 2011 г. показват, че се запазва тенденцията към намаляване на населението във възрастовата група от 0 до 9 г., главно поради ниската раждаемост. Същата тенденция е налице и за възрастовите групи от 10 до 19 г. и от 20 до 29 г. С нарастване на възрастта е налице увеличаване на населението, като най-много лица са регистрирани във възрастовата група от 40 до 49 г., 50 до 59 г. и над 70 г. (фиг.4.)

 

Фиг. 4. Разпределение на населението в община Ябланица според възрастта към 01.02.2011 г.

 

Населението под 20 г. в община Ябланица е 1608 души или 25,8%, а населението над 60 г. е 1747 души, което представлява 28% от населението на общината (таблица 3). Населението от 0 до 9 г. в градовете е 340 души, а в селата 542 души. Подобно е разпределението и във възрастовата група от 10 до 19 г. – в градовете 311 души, а в селата 415 души. Община Ябланица е от малкото общини в страната, в които населението до 29 г. в селата е повече от населението в града.

В групата на младите хора се отнася населението до 29 г., което за община Ябланица възлиза на 2357 души (37,8%), от които 987 души (34,2%) живеят в град Ябланица, а 1370 души (40,9%) живеят в селата от общината. Най-голям относителен дял в град Ябланица и в общината има населението на възраст от 40 до 49 г. В селата от общината най-голям относителен дял има населението над 70 години.

Данните за населението в селата потвърждават тенденцията за нарастване на населението до 29 г., а и в следващите възрастови групи, като прави впечатление фактът, че относителният дял на населението на 60 и повече години не надвишава относителния дял на населението до 29 г. Делът на населението на 60 и повече години в общината е 28%, в град Ябланица 26,8%, а в селата 29%.

 

Таблица 3. Разпределение на населението на община Ябланица, в градовете и селата според

възрастта към 01. 02.2011 г.

 

Населението на възраст от 20 до 29 г. в селата от община Ябланица е повече от населението в града. Динамиката на населението в град Ябланица и селата е представена на фиг. 5., от която се вижда, че в повечето възрастови групи броят на населението в селата е по-голям от броя на населението в града.

 

Фиг. 5. Разпределение на населението на община Ябланица в градовете и селата

 според възрастта към 01.02.2011 г.

            В община Ябланица процесът на остаряване на населението не е така силно изразен, както в областта. Възрастовата структура на населението от селата от общината е сравнително благоприятна, тъй като няма силно изразена тенденция към увеличаване и доминиране на населението във високите възрастови групи. Преобладаващата част от населението от 0 до 9 г. (61,5%) живее в селата от общината, а 38,5 % в града, а 55,1 % от населението от 20 до 29 г. също живее в селата. Населението във възрастовите групи от 30 до 69 г. е почти по равно разпределено между града и селата (фиг. 6.).

 

Фиг. 6. Структура на населението в градовете и селата на община Ябланица

 към 01.02.2011 г.

 

Делът на населението над 70 г. в селата е 16,7% и като се има предвид значителният дял на населението във възрастовите групи до 29 г., с основание може да се твърди, че в селата от община Ябланица няма силно изразено застаряване на населението. Населението в селата е почти равномерно разпределено между отделните възрастови групи. Този факт задължително трябва да се има предвид, когато се разработват дългосрочни планове за развитие, тъй като те трябва да бъдат съобразени с наличните човешки ресурси, а същевременно и да допринесат за повишаване заетостта, като особено внимание трябва да се отдели на възможностите за професионална реализация на младите хора в общината.

Полова структура

Структурата на населението по пол за община Ябланица е сходна със структурата на областта и страната. За периода 2000-2011 г. броят на жените и мъжете е почти еднакъв. За разглеждания период не са настъпили съществени изменения в структурата на населението по пол. Изследването на половата структура на населението в общината и по населени места може да допринесе за повишаване ефекта от провежданите програми за осигуряване на заетост, за преквалификация и усвояване на нови професии и др.

Естествен прираст на населението в общината

Върху динамиката на населението най-голямо влияние оказва естественото движение на населението. През 2000 г. в община Ябланица са родени 81 деца. През следващите години броят на родените деца се увеличава, като през 2003 г. са родени 102 деца, а през 2010 г. – 85 деца (таблица 4). Родените деца в област Ловеч през 2007 г. са 1377, нарастват до 1413 през 2009 г., но в следващите години намаляват и през 2011 г. са родени 1220 деца. Същата тенденция се наблюдава и в страната, като родените деца през 2007 г. са 75349, през 2009 са родени 80956 деца, но в следващите години намаляват и през 2011 г. са родени 70846 деца. Данните показват, че е налице слабо изразена тенденция за намаляване на броя на родените деца в община Ябланица.

 

Таблица 4. Естествено движение на населението на Република България, област Ловеч

и община Ябланица  за периода 2007-2011 г.

 

 

Община Ябланица е една от общините, в които раждаемостта е доста близко до средното равнище за страната. Възрастовата структура на населението от общината и наличието на около 1447 души (23,2% от населението) на възраст между 20 и 39 г. е предпоставка за запазване на раждаемостта на досегашните нива. По-младата възрастова структура на населението в общината и по-големият брой родилни контингенти в нея са определящи за сравнително високата раждаемост. За страната през 2010 г.  на 1 000 души от градското население се падат 10,6 живородени деца, а на 1 000 души от населението в селата – 8,6 живородени деца. За община Ябланица на 1000 души от населението се падат почти 13 живородени деца.

Коефициентът на раждаемост за община Ябланица бележи тенденция към увеличаване от 11,3 ‰ през 2000 г. до 14,2 ‰ през 2006 г., след това намалява до 12,9 ‰ през 2008 г. (фиг.7). Коефициентът на раждаемост в община Ябланица за повечето години е по-висок от показателя за страната.

Смъртността в община Ябланица е с по-високи стойности от раждаемостта. Тази тенденция се запазва през целия анализиран период. Коефициентът на смъртност за община Ябланица бележи тенденция към намаляване от 19,2 ‰ през 2000 г. до 14,9 ‰ през 2007 г. В сравнение с предходните години не се наблюдават големи изменения в общата смъртност на населението, като коефициентът на смъртност е почти еднакъв за населението в града и селата. Коефициентът на смъртност в община Ябланица надвишава същия показател за страната, но е по-нисък от показателя за областта.

 

Фиг. 7. Коефициенти на раждаемост, смъртност и естествен прираст на

1000 души за община Ябланица за периода 2000-2008 г.

 

За периода 2000-2008 г. естественият прираст на населението на община Ябланица е отрицателен. През 2000 г. броят на умрелите е повече от броя на родените с 57 души, като в следващите години намалява (фиг. 8). Коефициентът на естествен прираст в общината намалява от -7,9‰ през 2000 г. до -3,3‰ през 2008 г. Коефициентът на естествен прираст за община Ябланица е по-близък до стойностите за страната и много по-нисък от стойностите за областта.

 

Фиг. 8. Естествен прираст на населението на община Ябланица за периода 2000-2008 г.

 

Основната причина за отрицателния естествен прираст е понижената раждаемост през изследвания период, която е резултат от негативното влияние на редица социални, икономически, демографски и други фактори. Недостатъчната материална осигуреност на семействата, изменението във фертилното поведение и психическата нагласа за малко деца, снижаването на жизнения стандарт, безработицата и др. са сред факторите, довели до ниската раждаемост в последните 20 години. Застаряването на населението е основната причина за увеличаването на смъртността, която от своя страна оказва влияние върху естествения прираст.

 

Миграция на населението

През последните 10 години в община Ябланица се наблюдава тенденция на отрицателен механичен прираст. През 2010 г. в общината са се заселили 125 души, а са се изселили 166 души. Тенденцията на превес на изселванията над заселванията се запазва и през целия период.

Икономическата криза оказва силно влияние върху пазара на труда, проявяващо се в загуба на работни места, работа на непълен работен ден, намаляване на заплатите и увеличаване на безработицата сред всички възрастови групи, но най-вече сред младежите. Точно това са и основните причини, поради които много лица решават да търсят трудова реализация извън общината, като се ориентират към по-големите градове, но най-вече към София, а голяма част и към работа в чужбина. Данните показват, че около 30 % от изселилите са на възраст между 20 г. и 49 г.

В основата на нарастването на обема на миграцията са редица икономически и социални причини, и най-вече търсенето на работни места. Предимно хората в активна възраст са склонни да мигрират. В резултат на това се получава струпване на население в големите градове и особено в столицата, за сметка на намаляване на населението на по-малките градове и селата. Миграционните процеси водят до влошаване на възрастовата структура на населението и оказват негативно влияние върху социално-икономическото развитие на общината.

 

Етническа структура на населението

В община Ябланица най-многобройната етническа общност е българската, на която се падат 83 % от населението (фиг. 9.). Към нея са се самоопределили 4618 души. Ромската етническа група е втората по численост, като към нея са се самоопределили 916 души, или 17% от населението. Към турската етнически група са се самоопределили 26 души от населението. В област Ловеч преобладава населението от българската етническа общност, като относителният му дял е 90,9 %, на турската етническа група се падат 3,3%, а на ромската етническа група – 4,4%.

 

Фиг. 9. Етническа структура на населението в община Ябланица към 01.02.2011г.

 

Изследването на етническата структура е полезно, тъй като на тази основа анализът може да се разшири и като се включат признаците „грамотност”, „завършено образование”, „икономическа активност” и т.н. В образователната структура на населението от община Ябланица се наблюдават съществени различия в зависимост от етническата принадлежност.

От българското население на 7 и повече навършени години 12,1% са с висше образование, 45,6% са със средно образование, 27,3% с основно образование и 13,9% с начално образование. Българското население с начално и основно образование е във високите възрастови групи, най-вече над 70 години. Относителният дял на населението със средно образование от ромската етническа група е едва 4,1% (31 души), с основно образование са 26,4% (197 души) и с начално образование 56,6% (423 души).

Участието в пазара на труда на отделните етнически групи се различава и в значителна степен зависи от образователното им равнище. Коефициентът на заетост е най-висок за българската етническа група, а коефициентът на безработица е най-висок сред лицата от ромската етническа група.

В обобщение може да се каже, че 57,7% от българското население в община Ябланица е с високо образование – висше и средно. Образователната структура на ромската етническа група е крайно неблагоприятна. Като цяло образователната структура на населението на 7 и повече навършени години малко се подобрява в сравнение с предходните години и това се вижда от данните за 2011 г. Налице е тенденция към увеличаване на броя и дела на населението с висше и средно образование, като намалява броят на лицата с основно и по-ниско образование.

Познаването на етническата структура на населението от общината има важно значение при разработването на програми за повишаване на грамотността, за включване в програми за усвояване на професии, за завършване на основно и средно образование и др., които са насочени към конкретни етнически групи, главно от ромски произход, с цел интегрирането им в обществото, намаляване на социалната изолация и даващи им възможност за трудова реализация.

 

Брачност и бракоразводност

През анализирания период броят на сключените бракове намалява, като се колебае около 12 брака годишно (фиг.10). Коефициентът на брачност се изменя от 1,4 брака на 1000 души до 2,4, като в последните години намалява. Сред основните причини за намаляването на броя на сключените юридически бракове е предпочитаното от младите хора съвместно съжителство без сключване на  граждански брак.

Броят на регистрираните бракоразводи в  община Ябланица за периода 2000-2008 г. е между 4 и 10 развода в отделните години. Коефициентът на бракоразводимост за периода 2000-2008 г. нараства от 28,6 развода на 100 сключени брака през 2003 г. до 100 развода на 100 сключени брака през 2006 г., като в следващите години намалява през 2008 г. е 46,7 развода на 100 сключени брака.

 

 

Фиг. 10. Динамика на сключените бракове и бракоразводи в

община Ябланица  за периода 2000-2011 г.

 

Прогноза за състояние на населението общината за период до 2021 г.

За прогнозиране на населението на община Ябланица са тествани различни модели – линеен, полиноми от втора и трета степен, логаритмична и полулогаритмична функция, степенна и експоненциялна функция. Изборът на подходящ модел се основава на коефициента на детерминация и критерия на Фишер. На тази основа като подходящи модели за прогнозиране на населението са откроени правата линия (фиг. 11.), степенната (фиг. 12.) и експоненциалната функция (фиг. 13.), тъй като за тях са получени най-високи стойности на посочените критерии. И за трите модела получените параметри са статистически значими, което ги прави подходящи за прогнозиране на населението на общината.

 

 

Фиг. 11. Линеен модел на представяне на тенденцията в изменението на населението на община Ябланица и прогноза до 2021 г.

 

 

 

Фиг. 12. Степенен модел на представяне на тенденцията в изменението на населението на община Ябланица и прогноза до 2021 г.

 

Фиг. 13. Тенденция в изменението на населението на община Ябланица и прогноза

до 2021 г. чрез експоненциална функция

 

От графичното представяне на трите варианта на прогнози (фиг. 14.) се вижда, че при всяка от тях населението на община Ябланица намалява, като само темповете на снижаване са различни. Най-голямо намаляване на населението се предвижда чрез линейния модел за прогнозиране. Най-малко и бавно намаляване на населението на общината се прогнозира чрез използване на степенната функция, но с оглед на протичащите демографски процеси и техните темпове, използването на този модел не е особено подходящо за дългосрочна прогноза.

 

Фиг. 14. Прогноза за населението на община Ябланица за периода 2012-2021 г.

 

Най-близки до реалните стойности за анализирания период и отговарящи на темповете на изменение на населението, раждаемостта и смъртността, се получават на основата на прогноза посредством експоненциалната функция. Песимистичният вариант на прогнозата може да се основава на линейния модел, реалистичният вариант – на експоненциалната функция, а оптимистичният вариант – степенната функция. Общото между трите модела е, че те предвиждат намаляване на населението на община Ябланица.

Данните за очаквания брой на населението на община Ябланица са представени в таблица 5, от която ясно се вижда запазването на тенденцията към намаляване на населението на общината. С оглед разработването на стратегии за развитието на общината и областта най-подходящ е моделът за изменение на населението по експоненциална функция. Той най-точно отразява демографските тенденции и отговаря на темпа на намаляване на населението. В демографската статистика този модел е един от най-предпочитаните, поради което предложението за прогноза на населението на община Ябланица се основава на този модел, според който очакваният брой на населението в община Ябланица през 2021 г. ще бъде 5590 души.

 

Таблица 5. Прогноза за населението на община Ябланица за периода 2012-2021 г.

 

 

Изводи:

 

·        За периода 2000-2011 г. населението на община Ябланица намалява средно с 1,3% на година.

·        Характерно за община Ябланица е, че 55 % от населението се разпределя между селата в общината, а 45 % живее в гр. Ябланица.

·        Община Ябланица е от малкото общини в страната, в които населението до 29 г. в селата е повече от населението в града.

·        Най-голям относителен дял в град Ябланица и в общината има населението на възраст от 40 до 49 г.

·        Относителният дял на населението на 60 и повече години не надвишава относителния дял на населението до 29 г.

·        В община Ябланица процесът на остаряване на населението не е така силно изразен, както в областта. Делът на населението над 70 г. в селата е 16,7% и като се има предвид значителният дял на населението във възрастовите групи до 29 г., с основание може да се твърди, че в селата от община Ябланица няма силно изразено застаряване на населението. Населението в селата е почти равномерно разпределено между отделните възрастови групи. Този факт задължително трябва да се има предвид, когато се разработват дългосрочни планове за развитие, тъй като те трябва да бъдат съобразени с наличните човешки ресурси, а същевременно и да допринесат за повишаване заетостта, като особено внимание трябва да се отдели на възможностите за професионална реализация на младите хора в общината.

·        Община Ябланица е една от общините, в които раждаемостта е доста близко до средното равнище за страната. За община Ябланица на 1000 души от населението се падат почти 13 живородени деца.

·        Смъртността в община Ябланица е с по-високи стойности от раждаемостта. Тази тенденция се запазва през целия анализиран период. Коефициентът на смъртност в община Ябланица надвишава същия за показател за страната, но е по-нисък от показателя за областта.

·        В Община Ябланица се наблюдава тенденция на отрицателен механичен прираст. В основата на нарастването на обема на миграцията са редица икономически и социални причини, и най-вече търсенето на работни места.

·        Миграционните процеси водят до влошаване на възрастовата структура на населението и оказват негативно влияние върху социално-икономическото развитие на общината.

·        В община Ябланица най-многобройната етническа общност е българската, на която се падат 83 % от населението. Бързо се разраства ромската етническа група.

·        Образователното равнище на населението от ромската етническа група е много ниско, като преобладаващата част от него е с начално и основно образование.

·        Коефициентът на заетост е най-висок за българската етническа група, а коефициентът на безработица е най-висок сред лицата от ромската етническа група.

·        С оглед разработването на стратегии за развитието на общината, за прогнозиране на населението най-подходящ е моделът за изменение на населението по експоненциална функция. Той най-точно отразява демографските тенденции и отговаря на темпа на намаляване на населението. На основата на този модел очакваният брой на населението в община Ябланица през 2021 г. ще бъде 5590 души.

Здравните грижи за населението се осигуряват от 3 лекарски и 3 стоматологични практики, по всички населени места има изградени и функционират лекарски кабинети. В гр. Ябланица функционира филиал на Център за спешна медицинска помощ. В община Ябланица няма болнично заведение, което е един от основните проблеми, тъй като населението се състои предимно от възрастни хора, които за да ползват специализирана медицинска помощ, трябва да се придвижват до областния център или до болниците в съседните общини, което ги затруднява значително.

Училищното здравеопазване се осигурява от един медицински фелдшер и една медицинска сестра, работещи в здравните кабинети в училищата и детското заведение с филиалите в общината.

Застаряването на населението води до увеличаване на демографския товар с всички произтичащи от това затруднения за здравното обслужване на населението. Увеличават се разходите за издръжката на възрастните поколения. Делът на възрастните хора в селата е значително по-голям от тези в града поради вътрешната миграция в последните години и това допълнително създава проблеми.

Проблем за здравеопазването е големият брой здравно неосигурени лица, особено сред малцинствените общности.

Ограничаването на достъпа до здравни услуги, недостатъчните финансови ресурси и принудително налаганите от населението самоограничения в потреблението на здравни услуги поради икономически причини, съдействат за повишаване нивото на заболеваемостта и влошават качеството на живот на населението от общината.

На територията на община Ябланица няма домове за възрастни хора, хосписи и домове за деца, лишени от родителски грижи. Към настоящия момент няма изградени рампи, осигуряващи достъпна среда за хората с увреждания. Аптечното обслужване се състои от една аптека (ЕТ „Иванка Цолова”), която се намира в гр. Ябланица. 

Особени затруднения се срещат при здравеопазването в ромската общност, тъй като то е съпроводено от  комплекс от проблеми, породени от големия процент ромско население. Необходимо е разнообразяване на списъка с медицински услуги и адаптиране към нуждите на ромското население,  като за целта трябва да се засилва сътрудничеството с личните лекари и взаимодействието им с училищата и детските градини. Предвидени са дни за имунизации, особено за децата от ромската махала, в които прегледите и имунизациите да се извършват на място. Обмислят се и възможности за разкриване на временни пунктове за профилактика и доболнична помощ в селата и в някои махали, където концентацията на ромите е по-голяма.

В общината липсва болничен стационар, най-близката болница е в гр. Тетевен, който отстои на 24 км. В Ябланица е оборудван Център за спешна медицинска помощ, който поема спешните случаи на територията на общината.

Населението на община Ябланица се обслужва от следните болнични заведения:

Ø      МБАЛ „проф. д-р Параскев Стоянов” – гр. Ловеч;

Ø      МБАЛ – гр. Тетевен;

Ø      МБАЛ – гр. Луковит;

Ø      МБАЛ – гр. Етрополе;

Ø      ЦСМП – гр. Ловеч, филиал Ябланица.

Населението на по-малките населени места разполага с  намален набор от здравни услуги и е принудено да пътува до общинския център за да си осигури прегледи, рецепти и закупуване на лекарства.

Все още е слаба здравната профилактика и текущата грижа за подобряване здравния статус на местното население. Не са широко застъпени и социалните грижи. Липсват: Дом за стари хора, Дневен център за хора с увреждания, Дневен център за работа с деца, които да подпомагат и да осигуряват услуги за хората в неравностойно положение.